Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

понеделник, 22 август 2016 г.

Подчинено обстоятелствено изречение

Подчинено обстоятелствено изречение изпълнява функцията на някакво обстоятелствено пояснение по отношение на сказуемото на главното изречение. Има голямо разнообразие от такива изречения в българския език, като е прието да се разделят на следните 10 вида:
  • ·         За време – едно от най-често употребяваните. Обикновено отговаря на въпросите: кога?, докога?, откога? и т.н. Свързва се с главното изречение чрез съюзни думи – относителни и въпросителни местоименни наречия: когато, докогато, додето, докато,като,щом,откак. Може да изразява едновременност, предходност и следходност по отношение на действието в главното изречение.
  • ·         За място – пояснява сказуемото или някое друго обстоятелство за място в главното изречение,отговаря на въпросите: къде?, накъде? и се въвежда със съответните относителни  наречия – където,дето,накъдето. Може да пояснява, да доуточнява едно обстоятелство за място в главното изречение.
  • ·         За начин и сравнение – пояснява или сказуемото, или обстоятелството в главното изречение и изпълнява ролята на обстоятелство за начин или сравнение. Отговаря на въпросите: как?,по какъв начин? и за подчинителна връзка служат съюзните думи както,като,сякаш,без да, че.
  • ·         За причина – изразява някаква причина, поради която се върши действието в главното изречение. Отговаря на въпросите: защо?, за какво?, по каква причина? и се свързва с главното изречение чрез съюзните думи: защото, задето, понеже, тъй като, затуй че. Най-честата подчинителна връзка е защото/понеже, които са синоними и могат да се заменят.
  • ·         За цел – изпълнява функцията на обстоятелствено пояснение за цел спрямо сказуемото на главното изречение, отговаря на въпросите: защо?, с каква цел?, за какво? и се свързва с главното изречение чрез подчинителните съюзи: да, за да, че да, да не би да, а също и чрез щото и дано.
  • ·         За количество и степен – отговаря на въпросите: колко?, колко пъти?, в каква степен? И се въвежда от съюзните думи колкото, до колкото.
  • ·         За условие – пояснява именно условията, при които може да се развива действието в главното изречение, т.е то изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за условие спрямо главното изречение. Отговаря на въпросите: при какво условие?, кога? И се въвежда с подчинителни съюзи и съюзни думи: ако, да, ли, в случай че, при условие че.
  • ·         За отстъпка – прилича на това за условие, но такова условие, въпреки наличието на което действието се развива. Въвежда се от подчинителните съюзи: макар  че, макар да, въпреки че, при все че...
  • ·         За изключване – изразява условие, което се изключва или ограничава. Въвеждат се със съюзите: освен че, освен да, вместо да, освен ако и др.
  • ·         За последица и заключение – изразява нещо, което се явява като последица от това, което е казано в главното изречение. Главното се явява вид причина, а подчиненото следствие или заключение. За връзка се използват: че, така че, затова, благодарение на което, тъй щото, прочее, следователно и др.
  •  

Няма коментари:

Публикуване на коментар