Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

понеделник, 22 август 2016 г.

Руски авангард. Футуризъм

Руският авангард не се ограничава в рамките на едно направление. Възниква в периода на постмодернизма като общо название от експериментални тенденции като експресионизъм, футуризъм, имажинизъм, конструктивизъм и др. Характеризира се с агресивно скъсване със старите естетически канони, отказ от традиционната художествена форма, смяна изразените словотворчески тенденции пристрастени към поетическите етимологии.
                Руският авангард възниква едновременно с европейското отразяване на културологичната ситация в Русия и е един от начините за преодоляване на символизма. Най-влиятелното течение в него е футуризмът. Теоретичната програма на европейския футуризъм е основан от Маринети в манифест от 1909 г.
                Почти едновременно с италианския футуризъм, но без пряка връзка с него в Русия поетът Велимир Хлебников написва стихотворението „Заклинание чрез смях” 1909 г., то представлява поетическия манифест на новото изкуство и е ярка илюстрация на идеите на Хлебников за корена на думата. „Корените са божие дело на човека”. В това произведение се използва като корен думата смях.
                Творбите на Хлебников не описват реалност. Появата на новото литературно течение се афишира след излизането на колективния сборник „Развъдник на съдиите”. Терминът футуризъм е въведен през 1911 г. от поета Игор Северянин.
                Хлебников предлага друго название „будетлянство”. В историята на руския футуризъм се очертават 4 групи, които свидетелстват за нееднородността на течението – футуризъм с лидер Игор Северянин. Програмата им представлява възхвала на интуицията и егоизма. Въвеждат непознати художествени жанрове (ритмия, поеза).
                В стихотворението на Северянин впечатление правят непривичните съчетания между романтична искреност и бруталност. Възпява ежедневното и неестетичното с лирическия възторг, с който описва и висшите ценности, с които е обвинен в липса на вкус. Той ограничава експериментите си със словото в рамките на оказионализмите. Оказионализмите на Северянин са оскранван, всеградно, олюлячен.
-медианин на поезията, обединява града на московските футуристи. За основен елемент футуризма се взема ритъма на стиха и необичайния образ. По-известни са, че по-късно са ядрото на имаженизма.
-центрофуга – град на умерените футуристи. Не приемат нихилизма по отношение на предшестващата литература – Борис Пастернак, Николай Асеев.
-кубофутуризъм – най-важна и представителна групировка. Взаимстване на названия от фреското живописно изкуство. Участници – Велимир Хлебников, Владимир Маяковски, Василий Каменски, Елена Гуро, Давид Бурлюк, Алексей Кручоних и Бенедикт Ливинец. Колективни автори на манифеста „Пленница на обществения вкус” и „Думата като такава”. Издават сборници с предизвикателни названия „Умряла луна”, „Запушалка”, „Млякото на кобилата”.
                През 1913-14 г. групата предприема турне из Русия с цел пропагандиране на идеите на футуризма. Публичните им изяви са в духа на пародийния интерес. Извеждат изкуството на улицата. Пътуват из Русия нелепо облечени и с изрисувани лица. За разлика от символизма, в основата на футуризма не лежи философска система. Общите естетически принципи се извеждат от индивидуалните художествени практики и се осмислят от манифестите.
-агресивно отношение към цялата футуристична кулкута, войнстващ социален и културен нихилизъм. С изкуство и култура на миналото се борят с метода на унижението (пародията). Чрез пародията се бунтуват срещу възвишените поетизми и религията. Пример за религиозна пародия е едно много известно стихотворение на Ключоних състои се само от гласни:

О   Е   А
И   Е   Е   И
А   Е   Е   Я

-стремеж към шокиращи прояви на всяка цена.
С този стремеж са свързани поведението и външния вид на поетите, скандалните им рецитали, книжното им оформление. Книгите им са се печатали върху тапети или зебло. Желателно свойство става грапавостта на стила, привитимизма. В поезията се въвежда просторечие и вулгаризъм. Всичко духовно се подлага на материална реализация. Ранното творчество на Маяковски се характеризира с това:
-връзка с изобразителното изкуство. Наложена като опозиция на символизма в неговата насоченост към музиката. Повечето поети са били и художници. Особено се провяява влиянието на кубизма.
-експерименти с думата, словотворчеството. Изобретяват нови думи. Най-известните стихотворения, в които се използват произволни думи е „Бобеоби” на Хлебников.
                Особена функция се преписва и на звуковата природа на творчеството. „Възпроизвеждат гласните като време и пространство, а съгласните като цвят, звук и мирис”.

                В България най-превеждан е Маяковски. 1938 г. са преведени 4 стихотворения на Хлебников в превод на Христо Радевски и са включени в „Антология на съвременната руска поезия”. В сп. „Факел” се използват преводи на Хлебников от Божидар Божилов и Николай Кънчев. Игор Северянин пристига в България 1986 г. със стихосбирката „Ананаси в шампанско”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар