Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

понеделник, 22 август 2016 г.

Безподложни изречения

Българският език принадлежи към езиците, в които позицията на подлога може да остане незапълнена. Той е от групата на т. нар. нулевосубектни езици – езици, изпускащи местоименния подлог. От една страна, имаме изречения, при които окончанието на глагола сказуемо за лице и число означава подлога. В този случай подлогът е известен от предходно изречение или от ситуацията:
Тоя уверен, насмешлив, лукав поглед, съединен с изражението на безгрижността към живота, замая Бръчкова и той машинално тръгна подир Македонски и Хаджият.
Завърнаха се в кръчмата на Знаменосеца.(И. Вазов)
В последното изречение формата за 3.л.мн.ч. е достатъчна, за да се разбере кой е подлогът, не е необходимо и да се използва и местоимението те, както е в следващото изречение: Очакваха се само гостите. Скоро те хванаха да дохождат по един, по двама(...)(И. Вазов). Изпускането на подлога, когато е известен от предходно изречение се нарича елипса.
За разлика от изреченията, в които подлогът е изпуснат, има изречения, в които подложната позиция не може да бъде запълнена. Тези изречения са едносъставни безподложни изречения. Те са четири вида:

определено лични ;
обобщено лични;
безлични;

неопределено лични.

Няма коментари:

Публикуване на коментар