Номинативни вериги в текста. Кореференция

Приемаме, че всеки знак е свързан с поне един семантичен индекс. Този индекс може да обозначава обект или множество от обекти в света. Именните  фрази и някои видове подчинени изречения въвеждат поне един индекс в областта на интерпретиране на тези фрази чрез своята семантика – стойността на атрибута CONTENT. Прилагателните, наречията, адективните и адвербиалните фрази, адюнктните подчинени изречения изискват съществуването на подходящ индекс, с който да се свържат и да модифицират опората с помощта на  атрибута MOD. В зависимост от семантиката си всяка фраза може да въвежда  повече от един индекс. Например притежателните местоимения освен индекса, достъпен чрез атрибута MOD (който се свързва с индекса на притежавания обект, качество и т.н.), въвеждат и втори индекс за притежателя; относителните прилагателни, освен индекса, управляван от атрибута MOD, въвеждат  и втори индекс за обекта, който е в съответното отношение с първия индекс (дървена поставка – един индекс за поставката и един за дървото, от което е направена); глаголите, освен индекса за събитието, което въвеждат, имат индекси за своите задължителни аргументи и за аргументите си по премълчаване (дефинирани локално в речниковата статия или наследени от йерархизираната структура на речника); аналогично за съществителни, въвеждащи или предполагащи събития. Метонимните употреби също въвеждат повече от един индекс. Това многообразие от индекси и знание, свързано с тях, излиза извън обсега на една формална граматика. За да бъде представено и формализирано задоволително, то изисква наличието на формални средства като онтология на света и конкретни знания за състоянието на света. Тук е описана само една част от релациите, които следват от това знание за света и които играят важна роля за правилния синтактичен анализ на много конструкции в езика. Кореферентно отношение е всяка релация между два или повече индекса. Така дефинирани, тези релации покриват огромно количество отношения, повечето от които се съдържат в онтологията на света. като най-често срещани въвеждаме и използваме следните три отношения: равенство на два индекса; member-of(x,y) – x е елемент на множеството y;  subset-of(x,y) – множеството x е подмножество на множеството y. Тези релации са достатъчни за анализирането на едно голямо количество от явления като: анафорични отношения; интерпретация на неизразени аргументи (най-често подлог); съгласуване; вторична предикация; определяне на притежателя при притежателни местоимения; номинализация; кохерентни вериги в текста и други. Илюстративните примери в текста на книгата представят различни кореферентни отношения. Затова тук даваме само два допълнителни примера. Първият показва използване на отношението member-of(x,y), а вторият е свързан с анализа на вторичната предикация. В горния пример имаме две отношения на равенство. Едното е между индекса на неизразения подлог на глагола помолих и винителната кратка форма на личното местоимение в първо лице ме. Другото е между индекса на неизразения подлог на глагола почака и винителната кратка форма на личното местоимение в трето лице го. Имаме и четири отношения member-of(x,y) между тези четири индекса и индекса, въведен от неизразения подлог на глагола поговорим. Вторичната предикация винаги се изразява с помощта на адюнкт към съответната глаголна фраза. В горния пример индексът на адюнктната APC фраза се кореферира с индекса на подлога и индекса на възвратноличното местоимение. Трите отношения са равенство.