Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

понеделник, 22 август 2016 г.

Видове словосъчетания

Словосъчетанието е комбинация от думи, съединение на най-малко две самостойни думи, т.е думи, които имат свое значение и извън съчетанието им. В българския език има голямо разнообразие от словосъчетания. Те главно се разделят на свободни – хубаво време,плат за панталон, месец септември -  и несвободни (фразеологизми) – върви му по гайдата,немили-недраги и тн. При квалификацията на словосъчетанията от голямо значение и типа на синтактичната връзка помежду им. Тя може да бъде съчинителна и подчинителна.
·         Съчинителна връзка: съчетава два напълно равноправни елемента; две самостойни думи. Поля и гори; деца и внуци. Характерно за тях е, че спокойно и редовно може да се добави трети, четвърти, пети и т.н член, без да се измени съществено значението им,стига този допълнителен член да им е равноправен на другите. Поля, гори и езера; деца, внуци и правнуци.
·         Подчинителна връзка: тук думите не са равноправни, едната е главна, а другата е зависима. Напоителен дъжд. Дъждът е главната дума, а напоителен е описанието към нея, т.е зависимата.
Подчинената връзка може да се изрази чрез:
·         Съгласуване – главната дума изисква от подчинената да приеме същото число и род. Висок стандарт; висока награда; високо отличие; високи постижения.
·         Управление – главната дума изисква подчинената да приеме някакви граматически характеристики, без задължително самата тя да отговаря на тях. Упревлението е присъщо предимно за глагола, като поясненията трябва да бъдат в определена падежна форма. Наказаха него; обича някого; тежко е човеку.
·         Предложно свързване – главната дума изисква от подчинената да се свържат с някакъв предлог като не се съгласуват по род и число и не се мени падежа. Дадох Стояну = Дадох на Стоян.
Именните подчинителни непредикативни словосъчетания: имат главна част име (съществително; прилагателно и т.н). Най-често срещаното подчинително словосъчетание е съществително + прилагателно. Хубава книга, родно село, нови песни.
Словосъчетание от местоимения и причастия. Този човек; тази жена; неговата постъпка; летящи чинии; печена кокошка. От същият тип са и словосъчетания с редно числително. Трети ред, трета степен.
Съществително + наречие: жената днес, човекът горе.
Прилагателно + съществително с предложна връзка: храбър до безумие; достоен за уважение; способен на всичко.
Числително бройно + местоимение/прилагателно: това пет, ново двайсет.
Глаголните подчинителни словосъчетания: също са много разнообразни. Те биват предложни и безпредложни. Предложни: отивам на кино; помагам на мама; бягам от живота.  Безпредложни: напуснах вчера, напусна града.
Наречните подчинителни словосъчетания: са по-малко на брой. Подчинителната връзак е единствено с прилагане. Много добре; твърде дълго; извънредно хубаво; съвсем близо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар