Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

понеделник, 22 август 2016 г.

Видове синтактично свързване

Граматическите особености на частите на речта определят и какви са възможните синтактични средства те да образуват словосъчетания. В българския език подчинителни словосъчетания се образуват чрез:
съгласуване;
прилагане;
предложно свързване;
управление.
             Съгласуване е синтактичната връзка между съществително и прилагателно име:
архитектурен план, нова идея, природно явление, забавни игри;
първи час, втора зала, пето място, първи приятели;
мой спомен, твоя помощ, негово дете, наши разработки, свои приятели;
Съгласуването на прилагателно име със съществително име е по род и число. Съгласуване е и синтактичната връзка между съществително име и глагол, когато глаголът приписва признак на това име. Това е връзката между двете главни части на изречението – подлога и сказуемото: детето пее, децата пеят, аз вярвам, ти заминаваш, вали дъжд, валят дъждове, надига се буря, надигат се бури. Съгласуването на глагол със съществително име (на сказуемото с подлога) е по лице и число (съгласуване по род има само на миналото свършено деятелно причастие в относителните (перфектни, резултативни) времена.Чрез синтактичната връзка съгласуване се свързват съгласуваните определения. Сказуемото е зависима главна част на изречението, която се съгласува по лице и число с подлога. Когато сказуемото е глагол във форма, съдържаща минало свършено деятелно причастие, сказуемото се съгласува и по род с подлога.
Прилагане е синтактична връзка, при която формата на зависимата дума не се определя от формата на главната част на словосъчетанието. Такава е синтактичната връзка между две съществителни имена, когато едното пояснява другото: група студенти, групи посетители, ято птици, ята птици, стадо добитък, стадо кози; хотел „Дунав”, хотел „Дунавски вълни”. Прилагане е връзката между глагол и съществително име, когато съществителното означава обект, засегнат от действието: чета роман/ книга/ списание/ приказки; харесвам/ харесваш/ харесвахте/ ще харесат представлението. Чрез прилагане в голяма част от случаите се свързва с останалите части на речта наречието, тъй като е неизменяема част на речта и не би могло да се съгласува: много въпроси, едва започнал, рано сутрин, работи усилено, скачам високо. Прилагане е синтактичната връзка между несъгласуваното определение и определяемото, когато определението е изразено от съществително име. Прилагане е синтактичната връзка между приложението и името, на което дава друго название. Прилагане е синтактичната връзка между несъгласуваното определение и определяемото, когато определението е изразено чрез наречие. Прилагане е синтактичната връзка между сказуемото и прякото допълнение.Прилагане е синтактичната връзка между сказуемо и обстоятелствено пояснение, когато обстоятелственото пояснение е наречие.
Предложно свързване е синтактична връзка, характерна за образуване на словосъчетания с основна част всяка от четирите лексико-граматически категории – съществително, прилагателно, глагол, наречие. Една от основните причини за развитието на предложните връзки е разпадането на именното склонение, загубата на падежното окончание като изразител на отношенията при имената и поемането на тази функция от предлози и други синтактични средства (напр. словоред). Предлозите имат различни значения. Например предлогът от може да изразява отправна точка (идвам от далече, пристигам от Варна), може да изразява начало на отрязък от време (танцува от 4-годишна, играят от сутринта), може да означава материал (ваза от кристал, шал от вълна), но може да означава и източник на някакво състояние (огрян от слънцето, брулени от вятъра, плача/ плач от радост). Ясно е, че редица значения на предлозите се определят въз основа на това, какви части на речта влизат в словосъчетанието или значението може да бъде определено само на равнището на синтаксиса.Предложно свързване имаме между име и неговото несъгласувано определение, когато то е изразено чрез съществително име или наречие. Тогава несъгласуваното определение е задпоставено: къщичка за птици, пътека в гората, отговор на тест, пътища за никъде, хляб от вчера. Възможни са и словосъчетания с повече от един предлог – четиво за из път. Предложно се свързва сказуемото с непрякото допълнение: говоря на слушателите, разхождаме се с приятели, обяснява на учениците, преглежда се от лекаря, изпълнява се от професионалисти. Чрез предлог сказуемото се свързва и с различни обстоятелства, когато те са изразени със съществително име: пътува с кораб, ходи на тренировки, пристигна въпреки закъснението, говори без запъване, полъхва от планината.

Управление  е синтактична връзка, която изисква името да е в определен падеж. Съвременният български език е запазил падежни форми само в парадигмата на личните местоимения (които са местоимения съществителни).  Пълните форми на личните местоимения различават именителни и винителни форми, а кратките форми са винителни и дателни. Именителните форми на личните местоимения функционират в позицията на подлог: аз вярвам, ти мечтаеш, той се радва, тя е пристигнала, то ще изгрее, ние се състезаваме, вие бяхте разбрали, те щяха да са се изкачили. Винителните форми винаги са във функция на пряко допълнение. Става въпрос преди всичка за кратките винителни форми: моля те, виждам го, размахва ги. Пълните винителни форми се появяват в позицията на пряко допълнение обикновено при контраст или когато допълнението е удвоено: поканиха нея (но не и него), видяха тях. Пряко допълнение е и краткото винително местоимение в безлични конструкции като: тресе ме, били ги, яд го беше и под. Кратките дателни местоимения изпълняват функцията на непряко допълнение: пише ми, благодарим им, възхищавам ти се. Непряко допълнение е и краткото дателно местоимение в безлични конструкции като:  люти ми, спи му се, ясно ни е, весело им стана.

Няма коментари:

Публикуване на коментар