Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

понеделник, 22 август 2016 г.

Подложно изречение

Подчиненото подложно изречение играе роля на подлог по отношение на главното. Тоест то представлява един разширен, превърнал се в самостоятелно изречение, подлог. Подчиненото изречение се свързва с главното с помоща на съюзните думи: който, която, което, които, какъв, чий, какво, защо, как, кога и т.н А също и с подчинените съюзи: да и че. Отговаря на въпросите, с които питаме и за подлога: кой, какво, що?
„Който не работи, не трябва да яде“ = две изречения, разделени със запетая. Не трябва да яде е главното изречение. На въпроса: кой не трябва да яде? Отговаряме с: който не работи. Следователно това е подлога.
„Да причакваш дивеч в пусия е особено удоволствие“ = сложно изречение, защото има два предикативни центъра. Е особено удоволствие -> главно изречение, а да причакваш дивеч е подчиненото подложно изречение, което играе роля на подлог.
Подчинените подложни изречения биват два вида:
·         Изречения, които се въвеждат с „който“ под всичките си форми.
·         Всички останали изречения.
Най-често подложните изречения, въведени с „който“ означават лица. Който пее,зло не мисли. Който слуша хората,напуща си жената. Който прави зло,да не чака добро. След който може да се употреби и съществително име, което това местоимение замества. Която ръка дава,не се сече. Какво не се сече? – Която ръка дава. Относителното местоимение може да бъде и допълнение в подчиненото подложно и тогава ще има форма когото. Когото доведяха, най-напред питаше за Индже.
При втората разновидност подчинени подложни изречения се създава идея, представа не за конкретен предмет или лице, а за отвлечено понятие, което можем да назовем и с местоимението това. Да си влюбен – това означава да станеш за смях пред хората.Подлогът може да се изпусне и в такъв случай изречението придобива следния вид: Да си влюбен значи да станеш за смях пред хората. Най-характерно за тези изречения е сказуемото, което винаги е в среден род, единствено число.
Подчинените подложни изречения са сравнително често разпространени, а не са рядкост. То може да съдържа и последователни подчинени изречения.
Голяма и страховита е тая гора... Мъчно е да се повярва, че вълчицата отива и се връща оттам. По за вярване е, че се крие тъдява някъде из нивите.
Второто изречение делим на три:
Мъчно е -> Що е мъчно? -> да се повярва
Що да се повярва?-> че вълчицата отива и се връща оттам

По за вярване е -> Що? -> че се крие тъдява някъде из нивите

Няма коментари:

Публикуване на коментар