Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

понеделник, 22 август 2016 г.

Определенолични , неопределенолични, обобщенолични и безлични изречения

Определенолични са изречения, сказуемото на които е глагол във форма за 1.л. ед.ч. или за 2.л. ед. ч., който означава говорещия, респ. слушащия. Говорещото лице се означава с формите за 1.л. (аз, мене, ме, ми, мой), а слушащият/ слушащите с формите 2.л. (ти, вие/ Вие, тебе, вас, Вас, ви, Ви, твой). Затова местоимението аз, ти, вие Вие в позицията на подлог не е необходимо. Тези изречения са лични, защото означават участник в общуването, а са определено лични, защото този участник е определен от комуникативната роля – на говорещ или на слушащ.
Ако ме надиграеш, ще ти пристана! (Елин Пелин).
По-сложна е ситуацията в множествено число, тъй като системното значение – множество говорещи, се среща сравнително рядко: при хорови декламации, скандирания и под. В такъв случай за определино лично следва да приемем изречение със сказуемо в 1.л. мн.ч., когато значението задължително включва говорещия. Множество слушащи, както и слушащ/ слушащи и неучастници е често употребимо значение на 2.л. мн.ч.
Запълването на подложната позиция с местоимение превръща едносъставните изречения в двусъставни. Обикновено това е свързано с информационната структура на изречението: Аз стоя на думата си! (Елин Пелин).

Неопределеноличните изречения се характеризират със сказуемо в 3.л. мн.ч. При тези изречения субектът не се конкретизира, но той е определен от ситуацията. Често събитието, представено от сказуемото, е резултат на верига от действия, в която участват свързани с дадено дейност звена. Например в стиховете на Н. Й. Вапцаров „Ала в съда не потупват по рамото/ а го осъждат на смърт.”  е ясно, че произнасянето на присъда е резултат от действия на верига в съдебната система. Затова и произнасящият присъдата не се персонифицира, а е определен ситуативно – в съда. Често действията на институции се представят посредством неопределено лични изречения: Въвеждат задължителни държавни зрелостни изпити; Обявяват резултатите след една седмица; Изплащат стипендии от понеделник; Правят задължителна имунизация; Повишават цените на услугите; Почистват пътищата от снега.

Обобщенолични са изреченията, в които предикативният признак се отнася за всички – участници и неучастници в общуването. Формален показател на обобщено личните изречения е формата за 2.л. ед.ч. на глагола сказуемо, която за разлика от определено личните изречения, означава и говорещия и трети лица. Формално в позицията на подлог може да се употреби и съществителното човек (винаги нечленувано), означаващо всеки човек. Този подлог се нарича експлетивен подлог.
Стремиш се към успеха, полагаш усилия, но невинаги успяваш; Като ми пееш, кой ли те слуша. Такива случаи те карат да се замислиш за смисъла на живота.
Очевидно, че пословици и поговорки, които често са в императивна форма също по своята синтактична структура са обобщено лични изречения. Императивът е ограничен в полето на 2.л.: Залудо работи, залудо не стой! Не питай старило, а питай патило! Два пъти мери, един път режи!

Безлични са изречения, в които подложната позиция е празна и може да се запълни с формалния (наричан още плеонастичен или експлетивен) подлог то. За разлика от езици като немския или англиския обаче, където тази позиция се запълва със съответно с man, es, It,  в български появата на то е характерна повече за разговорната реч, където то често има характер на частица. Формален показател за безличните изречения е формата за 3.л. ед. ч. на глагола. Сказуемото на безличните изречения може да бъде глаголно и именно, като в състава на именното сказуемо участва глаголът съм.
Безличните глаголи често образуват безлични изречения: Вали; Гърми; Святка се; Съмва (се); Запролетява се; Духа и под. В някои случаи обаче безличните глаголи могат да бъдат сказуеми на двусъставни изречения като: Вали дъжд, Зора се зазорява; Святкат светкавици. Вижда се, че в повечето от тези случаи съществителното, което е подлог в изречението, има същият корен като  глагола сказуемо.
Безлични изречения образуват и възвратните съответствия на лични глаголи -  говори се, чува се, вижда се, разбира се, работи се: Говори се за новия филм; Чува се през стената; Разбира се лесно от мнозина; На обекта се работи с предпазна каска. Вижда се, че някои от тези безлични изречения са в страдателен залог, т.нар. възвратно-страдателен или безлично-страдателен залог: Разбира се лесно от мнозина – Мнозина лесно разбират (това).
Един от най-често срещаните видове безлични изречения са изреченията със съставно адвербиално сказуемо: Стана светло; Беше страшно; В южните срани е топло; В пещерата е студено; На панаира е весело; Кога е удобно?; Много е интересно.
Специфичен случай на безличните безподложни изречения представят изреченията, в които на семантично равнище има субект, но той е изразен с дателно или (по-рядко) винително местоимение, т.е. на синтактично равнище е допълнение. Такива са: Ясно ми е; Любопитно ми е;  Яд ме е;  Страх ме е; Студено ми е и под. В този случай логическият субект допълнение означава изпитващия дадено чувство или сетивно възприятие.


Няма коментари:

Публикуване на коментар