Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

понеделник, 22 август 2016 г.

Руският сребърен век – руски модернизъм

          Руският сребърен век трае по-дълго от края на XX век, това го превръща в едно достатъчно дълго като време и постоянно като присъствие явление в руското творчество. Поради тези причини то не може да се тълкува еднозначно. Абстрахирайки се от най-ангажираните и субективни възгледи, историографията може да даде няколко характеристики. Обозначаващото „сребърен век“ трябва да се разглежда като реалия,но обозначението е ефектен момент от развитието на западния модернизъм, пречупен през националната самобитност на литературата,изживяла вече класическия канон. „Сребърният век“ има продължителност три десетилетия,разположени в края на XIX – началото на XX век. Модернизмът остава с образа на частта, която носи визионерския проект на могъществото на словото, мощта на човешкия интелект,креативността на Твореца,когато индивидът въобразява себе си като свободен. Това е период на изключително голямо разнообразие от страна на течения в литературата. Някои от тези течения са: символизъм, акмеизъм, футуризъм, имажинизъм и т.н  Макар създателите на тези течения да се стремят да ги различават и отдалечават едно от друго, те вървят в синхрон и до едно са обвързани с модернизма.
Символизъм

        Първото и най-обемно и представително течение в руския модернизъм е символизма. Да се посочи същинското начало на символизма е сложно, но е прието това да е 1892 година. Първата група символисти, изявяващи се в Санкт Петербург се състои от имената на: Дмитрий Мережковски, Зинаида Гипиус,Фьодор Сологуб. За Мережковски трите главни момента на новото изкуство са: мистическото съдържание,символите и разширяването на художествената впечатлителност. Теоретическото формулиране се приема като задача от повечето творци, но с особен принос са трудовете на Брюсов,Бели,Иванов,които основно разглеждат: същността на символа и неговите елементи,идеологическата и худ. задача на новото изкуство,мисията на твореца,спецификата на символизма,връзките с чуждото съвременно изкуство. Бели търси в символизма система за културно строителство,доказвайки своите идеи чрез художествената си практика. Сред формите на изява на символизма са: автобиографията, дневникът,мемоарът. В словесните свидетелства се възпроизвежда акустиката на времето. Обособеният интонационно глас на твореца се превръща в един от характерните белези на модернизма. Поетическото пространство на символизма е полифонично-богато оркестрирано. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар