Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

понеделник, 22 август 2016 г.

Категорията AdvP

Наречието е самостойна, неизменяема част на речта, която посочва признак на действие (тича бързо), на предмет (много хора) или на друг признак (доста бързо). Наречието най-често посочва признаци на глаголите, откъдето идва и името му – adverbium (от латински), което буквално означава приглаголие. Основният морфологичен признак на наречието е неговата неизменяемост – наречието не се променя, за да изрази различни граматични значения. Наречията, образувани от качествени прилагателни, имат сравнителна и превъзходна степен (по-добре; най-добре), но според някои автори тези форми са получени чрез адвербиализация на степенуваните форми на прилагателните. Така например най-добре е наречие, което е образувано от превъзходната степен на прилагателното добър. Известен брой наречия имат и различни фонетични разновидности (тук - тука; далеко - далече; бързо - бърже), но те не са различни граматични форми, а диалектни разновидности. В потока на речта наречието няма строго определена позиция в изречението – то може да стои пред или след поясняваната дума (Дойдох бързо, високо говориш ), но може и да не е в съседство с нея (Той дойде, макар с известно закъснение, веднага).
По състав:
  • ·         Прости – образувани от прости думи: горе, бързо, долу, кога, вътре
  • ·         Сложни – образувани от две думи (две коренни морфеми): отгоре, откога, многостранно

  • ·         Съставни – образувани от две или повече думи, но с единно лексикално значение: горе-долу, лека-полека се

По произход:

По произход наречията се делят на обикновени (неместоименни) и местоименни. Обикновените наречия произлизат от съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, глаголи, предлози и различни съчетания между тях.
  • ·         От съществителни имена – това са стари падежни форми: денем, нощем, горе, зиме, лете, снощи
  • ·    От прилагателни имена - тази група наречия са образувани чрез директно заемане на определена граматична форма на прилагателното име. Характеризират се със завършеци на -о, -и, -е, -ата, -ом, -ому
  • ·       От числителни имена – тези наречия произлизат от числителни редни: първо, второ, трето
  • ·    От глаголи – тази група произлизат от стари форми за сегашно деятелно причастие на глаголите, най-често със завършек -ешком, -ешката: тичешком, тичешката, лежешком, лежешката
  • ·      От предлози – съчетания от предлог и съществително име, прилагателно име или наречие: наляво, вляво, направо, навътре, навън


Местоименните наречия традиционно се причисляват към различни групи местоимения, но по значение (вид на назовавания признак) могат да бъдат включени в едни и същи групи заедно с неместоименните. В таблицата долу са посочени основните представители на местоименните наречия, без да се изброяват всички формални, както и архаичните вече варианти:

Няма коментари:

Публикуване на коментар