Наречието е
самостойна, неизменяема част на речта, която посочва признак на действие (тича
бързо), на предмет (много хора) или на друг признак (доста бързо). Наречието
най-често посочва признаци на глаголите, откъдето идва и името му – adverbium
(от латински), което буквално означава приглаголие. Основният морфологичен признак на наречието е неговата
неизменяемост – наречието не се променя, за да изрази различни граматични
значения. Наречията, образувани от качествени прилагателни, имат сравнителна и превъзходна
степен (по-добре; най-добре), но според някои автори тези форми са получени
чрез адвербиализация на степенуваните форми на прилагателните. Така например
най-добре е наречие, което е образувано от превъзходната степен на
прилагателното добър. Известен брой наречия имат и различни фонетични
разновидности (тук - тука; далеко - далече; бързо - бърже), но те не са
различни граматични форми, а диалектни разновидности. В потока на речта
наречието няма строго определена позиция в изречението – то може да стои пред
или след поясняваната дума (Дойдох бързо, високо говориш ), но може и да не е в
съседство с нея (Той дойде, макар с известно закъснение, веднага).
По състав:
- · Прости – образувани от прости думи: горе, бързо, долу, кога, вътре
- · Сложни – образувани от две думи (две коренни морфеми): отгоре, откога, многостранно
- · Съставни – образувани от две или повече думи, но с единно лексикално значение: горе-долу, лека-полека се
По произход:
По произход наречията се делят на обикновени
(неместоименни) и местоименни. Обикновените наречия произлизат от съществителни имена, прилагателни
имена, числителни имена, глаголи, предлози и различни съчетания между тях.
- · От съществителни имена – това са стари падежни форми: денем, нощем, горе, зиме, лете, снощи
- · От прилагателни имена - тази група наречия са образувани чрез директно заемане на определена граматична форма на прилагателното име. Характеризират се със завършеци на -о, -и, -е, -ата, -ом, -ому
- · От числителни имена – тези наречия произлизат от числителни редни: първо, второ, трето
- · От глаголи – тази група произлизат от стари форми за сегашно деятелно причастие на глаголите, най-често със завършек -ешком, -ешката: тичешком, тичешката, лежешком, лежешката
- · От предлози – съчетания от предлог и съществително име, прилагателно име или наречие: наляво, вляво, направо, навътре, навън
Местоименните наречия традиционно се
причисляват към различни групи местоимения, но по значение (вид на назовавания
признак) могат да бъдат включени в едни и същи групи заедно с неместоименните.
В таблицата долу са посочени основните представители на местоименните наречия,
без да се изброяват всички формални, както и архаичните вече варианти:
Няма коментари:
Публикуване на коментар