Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

вторник, 15 септември 2015 г.

"Анна Каренина" - Толстой

   Толстой се спира върху диалектиката на човешката душа и битието. Героите са представени в среда характерна за тогавашна Русия и отразена като атмосфера в произведенията на други руски класици. Общество в което благопристойната форма и поведение, външното благоприличие са само външната обвивка, която прикрива истинското съдържание – лъжи, измами, предателство, разгулен живот. Естественото поведение, искренните чувства в това общество се отхвърлят. На пръв поглед в романа е предствен един триъгълник на взаимоотношенията между една жена и двама мъже – Анна и нейният съпруг Каренин, и Вронски. Не по – малко силни и ярки са образите на Китин и Левин. Анна като всички красиви дворянски девойки живее в семейство с преуспяващ дворянски чиновник. Отношенията в семейството са официални, лишени от искрени чувства и съпричастност. Каренин е студен, протоколен, какъвто е в държавното учреждение. Анна като съпруга има чисто сърце, добра душа, притежава чар и обаяние с което привлича симпатиите на хората. За една различна жена, семейната атмосфера е подтискаща и фалшива, а Анна е различна, защото желае своето щастие. Срещата с Вронски е събитието от което следва бурната промяна в живота на основните герои. В общество, в което се води двоен живот, в което маската на приличието се уважава повече отколкото честното поведение, Анна се оказва сама. Тя предпочита изолацията пред лъжата и лицемерието. Честна е спрямо своя съпруг и спрямо Вронски, но но изправена пред избора  на съцето си, да бъде със своя син или да поеме по пътя към своето щастие, Анна стига до своята трагедия. Като привърженик на запазване на патриархалността в семейството, Толстой негативно оценява поведението на Анна, но не крие симпатията си към тази силна личност. Толстой представя героите в развитие, дори Каренин – бездушния чиновник, в отношението си към Анна е готов на компромис да и прости и да приеме не само обратно нея, но и детето от грешната любов. Така Толстой се опитва да смекчи отблъскващите черти на своя герой, да го направи по – човечен и да внуши надежда, че не всичко в него е загубено, но бездушния човек не може да стане добър в едно общество, в което са настръхнали срещу човечността и истинските нравствени ценности. Висшето общество връща Каренин при себе си. Независимо, че в основата на сюжета са взаимоотношенията между Анна Каренина и Вронски, романът не е любовно-авантюристичен, а социално-психологически, защото разкрива зависимостта между битието на отделната личност и нравствените норми в обществото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар