Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

вторник, 15 септември 2015 г.

Лириката на Пушкин

   Лицейската лирика обхваща периода от 1813 до лятото на 1817 г. Запазени са 131 поетически творби като най-предпочитаните жанрове са елегията, посланието, епиграмата, романса. Най-ранното стигнало до нас произведение е любовното послание „Към Наталия“.
   Пушкин дебютира с лирическото послание „Към приятеля стихотворец“. То въвежда в лириката му темата за съдбата и признанието на Поета и Поезията.
   Пушкиновата лицейска лирика е създадена под влиянието на различни руски и западноевропейски образци и традиции. Юношеската му лирика утвърждава темата за духовната свободата на личността, култа към любовта, дружбата и удоволствията, към идеалите на античния свят и самата антична литература.
   Лирическия персонаж на младия Пушкин е носител на удивителна виталност, свободомислие, поетическо вдъхновение.
Почти всички ранни лирически творби са изградени като лирически монолог с описателни елементи като се запазва чистотата на жанровата форма, а пейзажът е предимно фон на конкретната сюжетна ситуация.
   Петербургският период започва от 1817 и продължава до 1820 г.. Това е времето на активното му включване в столичния светски живот, на любовните му увлечения, на пристрастието му към театъра, на участието му в редица дуели. Публикува общо 14 стихотворения.
Неговата гражданска и свободолюбива лирика от този период е проникната от духа на декабристките идеали.  Най-ярки образци са одата „Волност“, посланието „Към Чаадев“ и елегията „Село“.
   Одата „Волност“ е най-известната му поетическа творба. Лайтмотивът за свободата прокламира общото смислово ядро и патетична интонация на произведението, а семантичното пространство е организирано от антитезата „робство – свобода“. Според лирическия субект свободата е възможна и оправдана само в рамките на закона.
   Социално – философската елегия „Село“ е двуделна в стилово и жанрово отношение. Първите 34 стиха са изцяло елегични и експонират идилията на пасторалния селски пейзаж в сантименталистки дух. Втората част, 27 стиха, рязко обръща съзнанието на говорителя и противопоставя всички външно забелязано дотук на онова, което прозира зад привидното спокойствие.
Посланието „Към Чаадев“ е построено като една строфа от 21 стиха. Жанрът на посланието предпоставя задушевна лирическа изповедност. Лирическата задушевност се трансформира в страстна призивност и патетичност, а идеята за свободата се утвърждава като най-висша ценност на битието. Личното приятелско послание се превръща в експресивна лирическа творба с емоционално въздействие.

  „Руслан и Людмила“ е първото му завършено лиро-епическо произведение.  Състои се от посвещение, шест песни и епилог и е написана в четиристъпен ямб. Това е иронична двупланова поема, построена върху вълшебноприказен сюжет, който утвърждава победата на любовта и истината над коварството, злобата и насилието. Художествения свят на поемата е ярък, пъстър, динамичен, вълшебен. Щастливата развръзка се възприема като апология на истинската любов и съпружеската вярност, на доброто и истината. Авторовата ирония засяга всички елементи на поетическата конструкция .

Няма коментари:

Публикуване на коментар