4. Принципи на възпитанието

Проблемът за принципите на възпитанието е един от най-дискутираните. Етимологически думата принцип идва от латински и в превод означава – основа. Трябва да се има предвид фактът, че отделни възпитателни принципи са тясно свързани със съответни методи на възпитанието. Ако методът е съвкупност от действия , осъществявани от възпитаващия, то принципът има своеобразни методологически позиции, т.е принципът обосновава метода, обяснява неговата необходимост, насочва вниманието към очакванията, свързани с неговото прилагане. Принципите на възпитанието обосновават методологически произтичащи от тях правила за осъществяване на възпитателна дейност.

Принцип на взискателност към личността

Изискването съдържа в себе си елемент на задължителност, възпитавания трябва да осъзнае отговорността си за извършването на съответната дейност. Това дори улеснява възпитавания, защото му показва „какво точно трябва да прави”. Изискванията не трябва да уронват престижа на възпитаника. Могат да се правят както преки, така и косвени изисквания (съвет, молба, намек), което трябва да е с мяра, защото може да се изпадне в една от двете крайности – отказ или неизпълнение на дадена дейност поради липса на каквито и да е изисквания от страна на възпитаващите.

Взискателността е необходима за обезпечаване на личностното и общественото развитие. Тя предполага усилия за извършването на каквото и да било действие. Взискателността има своята обществена значимост особено по отношение на интелектуалното и нравственото развитие на личността. Всъщност тя е иманентно втъкана в самата задължителност на присъствието в училище до определена възраст, в задължителното учебно съдържание и в нормите. Взискателността предполага думата „трябва”, а не „може”. Първата носи в себе си ясна категоричност, а втората императивност.

Кога взискателността може да се превърне в проблем? Когато се претовари човешкия организъм, такъв тип ситуация могат да бъдат отказ срещу този, който ги е поставил. Тук може да бъде откроен още един аспект на този принцип : за взискателност към самия възпитаващ субект, към качеството на неговия труд (когато той е професия) от страна на другите.

Принцип на уважение към личността

Тук е заложена идеята за признаване на значимостта на личността на възпитавания субект. Като конкретни проявления на това признаване могат да бъдат посочени :

·         Правото на детето на изразява мнение по въпроси, които пряко го засягат

·         Свободата на детето да прави избор

·         Съобразяване с актуалното емоционално и здравословно състояние

·         Съобразяване с интересите, желанията и потребностите му

·         Отчитане на културно детерминираните особености на поведението му, дължащи се на принадлежност към определена етническа, религиозна, езикова група или в социално-икономическия статут на семейството му.

Съобразяването, отчитането на различаващите детето от другите деца характеристики обаче е възможно само при много доброто им познаване. Без него би било твърде трудно постигането на разбирането на една или друга поведенческа проява на детето, причините, поради които то постига успехи или неуспехи. По-голямата степен на познаване и разбиране предполагат търсенето на решения по проблема, което е условие за постигане на по-ефективни резултати.

От своя страна, доброто познаване на детето предполага ефективно взаимодействие между осъществяващите спрямо него възпитателни въздействия възрастни от различни институции – родител, учител, треньор, свещеник. Принципът на уважение към личността предполага търсене у всяко дете на положителното, което то носи у себе си, дори тогава, когато учебните му резултати не са сред най-високите или има проблемни поведенчески прояви. Необходимостта от позитивна педагогическа нагласа и вяра във възможностите на детето да участва пълноценно в една или друга дейност.

Всеки, който извършва възпитателна дейност, не трябва да забравя, че децата се различават по своите способности, че идват от различни семейни среди, което почти няма начин да не се отрази на учебната им успеваемост или начин на поведение. Всяко едно дете заслужава да бъде уважавано, заради самото себе си, да бъде откривано, подкрепяно и стимулирано. Това, че детето има по-ниски успехи в дадена дейност не означава, че то трябва да е пренебрегвано. В такива случаи трябва да се търсят негови силни страни, дори в неучебен план. Щом една личност е оценявана като значима, това означава, че тя не е просто забелязвана, но и виждана, към нея е проявено позитивно отношение, признаващо ценността й. А това е в същността на проявата на уважение към достойнството на личността.

Някои автори дефинират този принцип като принцип на хуманност. При него отношението към детето и човека се приема за главна ценност в системата на човешките взаимоотношения. На последно място, но не последно по значение е изискването за бинарност, т.е в съдържанието на принципа да бъде включено и уважението към възпитаващия. В някои случаи родителите могат да възпитат негативно отношение към учителя. Тук се разглежда отново нравствената възпитаност.

Принцип на значимост на възпитателното време.

Ако срещнем типа „безгрижен учител” , учител, който не е загрижен за онова, което се случва в класната стая, извършваното от него не развива децата. Това поставя въпроса за отговорността на учителя, осъзнаващ значимостта на своята роля за развитието на децата, ценящ всяка педагогически ангажирана минута, уплътняващ максимално времето с полезни за развитието на децата дейности. Това може да се отнася за всеки един човек, който осъществява възпитателното въздействие. В основата на принципа за значимост на възпитателното време стои осъзнаването от страна на възпитаващите ценността на времето, което те прекарват с децата, уникалността и невъзвратимостта на всеки времеви отрязък, оказващ или не влияние върху формирането на личността. Всъщност един отрязък от време става възпитателен тогава, когато той бъде „наситен” с възможности за развитие на възпитавания. Учителят не трябва да си мисли, че когато пристъпи към обучението детето ще се раздели от тази минута със своите въображения. Той не трябва да забравя, че ефективното възпитание предполага отчитане на онова, което е „извън” подготвеното учебно съдържание. Нужно е съчувствие, съпреживяваност към детето, които биха изпълнили със смисъл животът му.

Принцип на единство на възпитателните действия

Би било по-ефективно ако въздействията върху личността не си противоречат. Така възпитавания няма да бъде поставен в ситуация на объркване. Като пример може да бъде посочена темата за религията – на кого да вярва детето на семейство или на учителя. Но за обособяването на такъв подход са нужни много усилия, постигане на консенсус и всичко това е свързано с правенето на компромиси, но основния принцип е улесняване на процеса на развитието на възпитаваните.

Принцип за разнообразие на възпитателните въздействия

Тогава възпитателната ефективност е по висока. Светът е съвкупност от най-различни хора, които независимо от различията си общуват помежду си. Тук акцентът е поставен върху разширяването на комуникативния и познавателния опит на детето. Основен проблем може да възникне тогава, когато възпитателните въздействия са твърде противоречиви. Например учителят е твърде строг, а родителят се отнася снизходително. Тогава настъпва объркването. От друга гледна точка обаче то стои в основата на натрупване на ценен социален опит и „свикването” с това, че хората могат да мислят и реагират по различен начин и че това е нормално в човешките взаимоотношения (дори понякога да е свързано с изпитване на емоционален дискомфорт).

Принцип за природосъобразност

Предполага съобразяване с естествените закони на природата. Това изисква добро познаване от страна на възпитаващите на спецификата на природното у човека – анатомия, физиологични процеси, на неврологичното. Още А. Дистервег приканва да се постъпва природосъобразно. Възпитанието би трябвало да се съобразява с общите закони да се култивира целесъобразно етично отношение към природата, планетата, биосфера и като цяло, а също и природозащитно и ресурсно-съхраняващо мислене и поведение. Тук съобразяването е на равнище от страна на човека на природното извън неговото тяло.

Принцип за културосъобразност

Според Демокрит фактически се създава втора природа неотделима от човешката същност. Културата е тясно свързана с морала, който всъщност е нейно проявление. Принципът е свързан с адаптиционната, ограничаващата и диференциращата функция на възпитанието. Действителният израз на времесъобразността е културосъобразността. Културното състояние на всяка нация през всяко време определя състоянието на обстоятелствата, при които се е родил човек. Човекът е продукт на своето време. Той се е формирал под въздействието и на природното и на културното обкръжение. Нужно е да се намери баланс между ценностите на различни култури и субкултури – това е едно от условията за ефективността на възпитанието.

Част от принципите на възпитанието са диалектически свързани помежду си. Фактът на диалектичност е още едно свидетелство за сложността и противоречивостта на възпитателния процес. Поради това днес е все по-трудно да определим „правилното” във възпитанието, защото критериите могат да бъдат различни.